ОУ “Цанко Церковски” – Черноград

Когато се намирам в родният си град, Айтос, обичам да се разхождам до близките села и да разглеждам и опознавам околността. Причините са многобройни и разнообразни – да напусна за малко градската обстановка, да снимам слънчогледовите ниви през лятото или лозята през есента, или, както се случи този път, да се посветя на едно любимо мое хоби – урбекс!

Всичко започна достатъчно невинно, с планирано катерене по хълмовете на Тополица. Когато това начинание се оказа не много интересно, реших да продължа още на запад, за да видя какво можеха да ми предложат селата в тази посока.

След около двадесет минути се озовах в село Черноград, което изглеждаше полу-заспало и полу-изоставено в следобедната жега. Улиците бяха празни, без нито един човек, и само някоя, като че ли заблудена кола, преминаваше от време на време. Паркирах в една малка уличка, и излязох да се поразходя и евентуално да поговоря с някой от местните. Но, явно, или на хората им струваше твърде много усилие да се покажат навън в горещината, или по скоро, за жалост Черноград бе като много други български села в сегашно време – останал почти без население. Продължих надолу по главната улица, и изведнъж нещо привлече вниманието ми – масивна сграда на няколко етажа, обрасла с трева и видимо напълно западнала.

DSCF9564

Бях приветстван от изкривена табела, на която пишеше “Основно Училище Ц. Бакалов Церковски – с. Черноград, Бургаска”.

DSCF9566

Не трябваше да ходя много из двора преди да намеря пролука. След като се огледах наоколо, осъзнах, че почти всички врати на училището бяха отворени за посетители. Изкачих се по малък брой стълби от едната страна на сградата, и влязох вътре през едната от вратите водещи до първият етаж. Тъмно-кафявите врати които съзрях бяха обелени и изгнили, но си личеше, че някога са имали внушителна и величествена, така да се каже “академична” осанка. Ярко розова боя красеше стените наоколо, и многобройните стълби наблизо явно водеха до мазето.

DSCF9567 DSCF9680

След като разгледах първите две стаи близо до входа (в които имаше няколко интересни находки), продължих надясно, през една от главните порти, към големите коридори на първият етаж.

DSCF9572 DSCF9571

Самотен чин, или случайно извлечен, или стратегически поставен, седеше пред празните класни стаи.

DSCF9578

Продължих към полу-празните стаи, и влязох вътре. Натъкнах се на отдавна-изоставени мебели, учебници и черни дъски, напукани от времето и забравата.

DSCF9582 DSCF9583 DSCF9588

До тях, зала за физкултура, където уредите все още красяха стените, заедно с изненадващо ярък слой зелена боя, все още държащ се за пропуканите стени.

DSCF9590

Продължих надолу по главният коридор, минавайки край врати и прозорци, които отдавна бяха загубили стъклата и ключалките си. Те стенеха и скърцаха в един постоянен хор, под натиска на летните ветрове, които безцеремонно кръстосваха запустялата сграда. Още много черни дъски, остатъци от компютри, патриотични стикери (“Моята Родина – България”) и осакатена мебел красяха другите първоетажни стаи по продължението на коридора. Но най-впечатляващи сякаш бяха редиците от празни чинове, изоставени в празните помещения, където явно вече дълги години не бе се чувал детски смях.

DSCF9610 DSCF9599 DSCF9609

DSCF9598

Хаосът от разбити мебели продължаваше. Но между него, сега започнах да забелязвам и интересен асортимент от дрехи.

DSCF9624 DSCF9616

В една от следващите стаи съзрях дъска, на която бяха изобразени буквите от А до Я, както и първите двадесет числа, обърната надолу с главата. Тя изглеждаше като мини-диспей, символичен за цялостното състояние на разруха и забвение което беше обзело ОУ Цанко Церковски.

DSCF9625

След като осъзнах, че бях изтощил докрай ресурсите на първият етаж на този интересен обект, реших да се запътя нагоре. Поех към вторият етаж по все-още солидните каменни стълби, окрасени с як метален парапет, който някак си, продължаваше да се държи, отчасти ръждясал, но гордо изправен сред разрухата.

DSCF9630 DSCF9633-e

Разбира се, никоя изоставена сграда не би била цялостна без изобилие от плакати, табели и други подобни артифакти. ОУ Цанко Церковски не направи изключение, и ме предостави с много находки от този тип!

DSCF9638 DSCF9641 DSCF9645 DSCF9650 DSCF9649

Докато се разхождах, тук-таме срещах и случайната табела, обозначаваща стаите на отделните класове. Дизайнът (черно стъкло със сребърни букви, изписани с типичният соц-шрифт) бе досущ като този, който помнех от табелите от времето на моето детство и най-вече, от обитаването ми на подобни училищни сгради.

DSCF9648

Воят на вятъра кънтеше из цялата сграда, и какофонията от призрачни скрибуцания, стонове и удари беше пълна. Въпреки всичко, аз знаех, че наоколо няма жива душа и единствената опасност бе евентуалното падане на стъкла от някой разбит прозорец. Усещах, че има още какво да се види, и реших да потегля нагоре, към последният етаж – тавана. Липсата на парапет и прозорци край стълбите означаваше, че трябва да бъда изключително внимателен. Когато най-после стигнах до таванското помещение, бях приветстван от пълна тъмнина и запарен, направо горещ, въздух. Следобедното слънце вече часове бе подгрявало керемидите от другата страна на покрива. Стъпвайки внимателно, за да не пропадна през някоя случайна пролука в застарелият под, започнах да разглеждам обстановката. Призрачната изложба на миналото продължаваше.

DSCF9668 DSCF9670 DSCF9673

След като вече бях видял най-високата точка на зданието, реших, че не мога да си отида без да разследвам и най-ниската. Запътих се за мазето, като не знам защо, очаквах да видя нещо наистина уникално за завършек. Оказа се, че наистина, нещо специално ме очакваше долу. Промъквайки се измежду боклуци от всякакъв тип, разруха, тъмница и най-различни други препятствия, успях да се добера до помещенията на подземния етаж. Първи бяха кухнята и умивалнята. Фурните, мивките и бойлера все още се държаха, останали послушно на същите места, където предишните им собственици ги бяха зарязали.

DSCF9689 DSCF9694

DSCF9696

Но, накрая, колкото и ефектни да бяха кухненските и умивалните помещения, нищо не можеше да се сравни със…сцената!

DSCF9685-e DSCF9703

Вече бях прекарал доста повече от час в ОУ Цанко Церковски, и след като усещах, че наистина, нищо не би надминало сцената, реших да се упътя към най-близкия изход. Приключението бе невероятно, и бях успял да видя и документирам много повече отколкото очаквах в заспалото малко селце Черноград.
—-
Един такъв обект може да бъде наистина интересен и забавен от гледна точка на фотографията и изследователството. Но, в крайна сметка, той представлява най-вече пример за един много сериозен проблем – изоставянето и постепенното изчезване на българското село. Липсата на работа, липсата на интерес към селото и селският живот от страната на младите поколения, и тенденцията към урбанизация и презаселване в големият град, бавно опустошават селските области. Където някога е имало училища, сега гният изоставени сгради. По широките площади, където някога е кипял живот, сега е трудно да се намери даже един човек, с който може да се поговори малко за живота, обичаите и историята на селото. Ако не осъзнаем грешките си навреме, ние ще успеем изцяло да разрушим една много важна и ценна част от миналото, настоящето и бъдещето на тази прекрасна страна. За жалост, нищо никъде не съществува в изолация, и този проблем е свързан с много други по-големи и сложни проблеми обхващащи цяла България. Въпреки всичко, много е тъжно да гледаш как наследството на миналото се превръща в руини. Осъзнавайки реалноста, аз все още, някак си, може би наивно, се надявам, че промяната към по-добри времена не е далеч.

Но, за основното училище на село Черноград, вече може би е твърде късно.

This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , .

8 Comments

  1. Цанка Колева July 9, 2016 at 9:46 pm #

    Знаете ли аз работих в това училище, от 1996 до неговото закриване през 2008 година То беще закрито по решение на Общински съвет на една от неговите сесии . Много жалко че е останало само руини ,а не беше лошо училище ,беше със стотина прекрасни деца от първи до осми клас с директор Ирена Вълчева Бяхме прекрасен колектив,много е жалко да видиш едно българско училище в този вид,в който е сега това бивше училище,жалко за страна в която съществуват тези училища -призраци ,много жалко!

    • manol July 10, 2016 at 5:54 am #

      Благодаря Ви за коментара, госпожо Колева! Радвам се, че споделихте малко от историята на това училище. Не знам нищо за него освен това, което видях когато посетих сградата. Не се и съмнявам, че е било прекрасно когато все още е работело. Жалко е да види човек на какво е заприличало сега, наистина!

  2. Цанка Колева July 9, 2016 at 10:03 pm #

    Работих в това училище от 1996 до неговото закриване през 2008 година,беше не лошо училище със стотина чудесни деца от първи до осми клас ,с директор Ирена Вълчева ,жалко че от него е останал само един призрак,много жалко

  3. Анифе Минкова July 10, 2016 at 6:57 am #

    Аз бях ученичка във това училище беше много хубаво даже госпожа Колева ми беше класен ръководител от 1 до 4 клас всичко беше идеалноо даже перфектно но сега вече нямаме училище нямаме хора във селото жалко е нали на всякъде трева няма ме кмет която да изчисти улиците нямаме държава която да върне младите от друга държава да жалки сме и ние нямаме вина че големите господа си пълнят джобовете а ни е работим за 340 лв на месец много е жалко човек да види своето си училище което е учил 8 години

    • manol July 11, 2016 at 9:15 am #

      Благодаря за това което споделихте, Анифе. Радвам се, че има отзиви от хора, които са учили в това училище. За съжаление, всичко което казахте май е наистина така. Жалко, че не ценим това, което имаме и сме имали.

  4. Галина Николова July 11, 2016 at 8:29 am #

    А аз съм учила в това училище. Миналото лято влязох в двора с намерение да си припомня географската площадка, местата, където правихме гимнастика, играехме хора. И аз като Вас забелязах отворените врати, и с любопитство и малко страх, влязох вътре. Много тъга предизвика в мен видяното. Бързо започнах да показвам на съпруга ми, къде беше учителската стая, чешмата, стаята за децата от предучилищната възраст с невероятните кукли, малки столчета и синята детска шевна машина…. и още библиотеката на втория етаж и пионерската стая и кабинета по зоология с невероятните сбирки. Много бързо исках да изляза, за да не си причинявам болка. Мога да разказвам много за училището, но не искам. А колкото за Черноград и неговата история има една страхотна книжка написана от две ентусиастки, която доста добре ни запознава с неговото минало, обичаи и хора. Мисля като Вас, че не всичко е загубено. Моите синове познават рода си от Черноград, ходили са моето училище, вземали са книжки от селската библиотека и Черноград е важно място за тях. Така, че надежда има!

    • manol July 11, 2016 at 9:19 am #

      Здравейте, Галина. Благодаря, че споделихте Вашата история. Ако може да ми дадете повече информация за книжката, която споменахте, ще Ви бъда благодарен. Ще се радвам да науча малко повече за историята на Черноград. Радвам се на ентусиазма на Вашите синове – трябва да има повече такива млади хора, които се интересуват от историята си и от родният си край! Надежда винаги има! Поздрави от мен, Манол.

  5. Руска Жечева Кирова January 29, 2017 at 9:05 pm #

    Господин Манолов, върнахте ме назад във времето… Изключително силни фотоси от родното училище!!! Тук учих БУКВИТЕ… Сричах и четях. Пях и танцувах. Моето училище, моите учители!!! Съхранила съм всичко това дълбоко в сърцето си и времето не може да заличи спомените. Майка ми, Вълкана Жечева е записала целия си трудов стаж в това училище и това още повече засилва чувствата ми. Често си ходя до Черноград. Там са родителите ми, там е родния дом…А училището!!!? Училището е част от моя живот и винаги ще го помня!

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*