Призраците на Аркутино

img_1740_hdr-e-header

Пътуването по Републикански път II-99 не бе нищо извънредно. Беше края на месец юли, и вълните от туристи, чуждестранни и наши, все още заливаха лентите на трасето, привлечени от прелестите на родното море. Този маршрут, следващ очертанието на морският бряг, ми е добре познат. Не веднъж съм карал по него, надолу край водата, към някоя от многобройните дестинации по южното черноморие.

Този път, крайната точка беше резервата Ропотамо. Упътих се към него с цел да разнообразя една скучна, ленива и прекалено гореща юлска неделя.

Бях избрал резервата някак си случайно, след като го открих на картата, но въпреки, че се запътвах натам, образът на едно друго място бе обсебил подсъзнанието ми. Поради липсата на информация относно достъпа и точното местоположение, до голяма степен бях изключил въпросния обект от списъка на места, които бих искал да посетя. Но сега, на път за Ропотамо през един горещ юлски следобед, аз бях изцяло наясно, че тази моя цел, постижима или не, се крие някъде в околноста близо до резервата.  

Началото на домът за надарени деца в Аркутино е свързано с Людмила Живкова, дъщерята на бившият първи. Амбициозна и разполагаща с влиянието и възможностите на знаменития си баща, както и с парите на данъкоплатците, към края на 1970-те години Людмила вече е осъществила много нейни идеи под формата на културни мероприятия и проекти. Може би най-известната от тях е международната детска асамблея “Знаме на Мира”, състояла се в специално създаденият парк-комплекс “Камбаните” през 1979-а година. Грандиозната идея за ваканционно селище за надарени деца от България и цял свят се заражда след успешният завършек на популярната асамблея, и в известна степен представлява нещо като продължение или по-нататъшно развитие на идеологията за братство между децата на света. Планирано е този амбициозен проект да бъде реализиран на живописно място и да се отличава с интересен и уникален архитектурен стил. Хората около Людмила Живкова решават, че пясъчните дюни на Аркутино между Созопол и Приморско представляват перфектното местоположение.

В началото на 1980-те, след внезапната смърт на Людмила, фондация носеща нейното име е създадена от българската държава. Тя решава, че времето да се осъществи проектът Аркутино най-после е дошло. Площта над плажа в Аркутино е иззета, и строежите започват през 1985-та година, без да се пести каквото и да било от гледна точка на материали и работна ръка, за да може да бъде реализирана мечтата на бившата първа дъщеря.  

Поради причини, които все още не са изцяло известни, строителната дейност е прекратена през 1989-та година, през периода на политическите промени в България. Според някои източници, организация “Екогласност” повлиява на бъдещето на проекта, като настоява конструкцията да бъде прекратена, понеже исполинските сгради пречат на полета на птиците в района.  

От тогава до сега, полузавършените постройки седят замразени във времето, потънали в забрава, напомняйки за една мечта която остава неосъществена. След промените, земята и недовършените имоти върху нея се прехвърлят между Министерството на културата, Министерството на образованието, частни строителни фирми и дори чуждестранни инвеститори, желаещи да превърнат съществуващата инфраструктура във модерно ваканционно селище, но този път, не за надарени деца.   

Днес, скелетите все още стърчат, надвиснали зловещо над една от най-красивите плажни ивици на южното черноморие. 30 години по-късно, изтощени и износени от времето и морския климат, те бавно но сигурно биват превзети от природата, безцеремонно навлязла в битието на едно минало, осеяно с разбити мечти.

Най-сетне стигнах. След като паркирах Форда на импровизираната отбивка, която служеше за паркинг на резерват Ропотамо, излязох да погледна информационната табела и да се запозная с околността. Връщайки се обратно към колата за да взема фото-екипировката, и вървейки към морето в посока изток, изведнъж съзрях едно малко, много малко, но страшно познато късче бетон, надничащо тайнствено над зелените хребети на растителността обрасла дюните отвъд пътя. Не се колебах много, осъзнавайки какво наистина ме беше подбутнало да се отправя в тази посока, надолу по Републикански път II-99. Оставяйки резерват Ропотамо зад гърба си, аз пресякох пътя и се устремих към дюните.



След като си проправих път през пясъка и растителността, поех нагоре по хълма, където не след дълго бях посрещнат от първият от много бетонни  гиганти, които ме очакваха
img_1612-e
Така изглеждаше първият исполин отпредimg_1613-eЛесно се озовах вътре, където веднага се появиха графитите и разните артефакти – единствените обитатели на призрачният комплексimg_1628_hdr-eЗакъде без меката соц-врата…img_1632-eПризнаци на поне някакъв вид “живот”img_1633-eЕдно от големите помещения тъне в руиниimg_1636-eВъпреки окаяното и незавършеното си състояние, витата стълба изглежда наистина впечатляващоimg_1643-e-filmА погледът нагоре също е уникаленimg_1648-eС изглед към Черно море!img_1657_hdr-eВитата стълба ме отведе нагоре по етажитеimg_1675_hdr-e-v2Нагоре небосвод, надолу безднаimg_1685-eИзглед към плажа през уникално оформените прозорциimg_1690_hdr-eЕдна от другите зали, където червеният (по дизайн или по принуда) таван напълно допада на ретро соц атмосфератаimg_1716_hdr-eЕдна от няколко различни дати (всички през 1989-та година), която видях, най-вероятно издълбани от работници в последните дни преди замразяването на строежаimg_1729Какво ли е щяло да бъде предназначението на всички тези огромни, отворени пространства…img_1732_hdr-eimg_1761-hdr-eМъртвите железа на недовършената конструкция контрастират с живата природа в заден планimg_1764-eТова явно е било “сцената”img_1770-hdr-e-v2Поглед наляво от горния етаж на сценатаimg_1779_hdrИ поглед надолу, където сега цари само хаос и разрухаimg_1794-eЧаст от другите сгради, през погледа на една от техните изтърбушени и изоставени сестриimg_1796Изглед от покрива. Може би това е трябвало да бъде последният етаж, но той никога не е бил завършен напълно.img_1817-eПатриотични графитиimg_1826И един изглед към целия комплексimg_1830_hdrЕдин от прозорците на последният етаж поставя рамка около пейзажа на Аркутинският плаж img_1848-eОще една гибелна датаimg_1863Витата стълба погледната отгоре надолу. Трябваше да внимавам да не се изсипя през зеещите дупки в стената, докато се катерех нагоре. Предполагам, че там са трябвало да бъдат поставени прозорци.img_1876-%d0%b5Зеещи ями всякакви….img_1882-%d0%b5
img_1887-%d0%b5Част от нестандартната архитектура на покриваimg_1889-eИзглед на другата страна, към плажната ивицаimg_1891-eТака изглежда сцената от гледната точка на публикатаimg_1931-e
Отново навън, където останки от релси се подават из храстите. Вероятно, тази линия е била използвана за превозване на строителни материалиimg_1950-eДовиждане, Аркутино!img_1953_hdr-v1-ghostleavesless

This entry was posted in Uncategorized.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*