Зад Оградата (проникване в казармите на Айтос)

Голямата зелена ограда е един от най-ярките спомени от моето детство в Айтос. Простирайки се покрай паветата на „Хаджи Димитър“, тя заемаше почти цялата дължина на една от големите улици на този сравнително малък град. Днес, паветата ги няма, но оградата все още пази тайните на миналото. В онези дни, доколкото можехме да видим през тесните процепи като деца, се откриваше един друг свят със зелени поляни, разнообразни гимнастични съоръжения и препятствия, внущително-извисяващи се сгради, и случайният батко войник, сновейки насам-натам из огромният двор, понякога прилепнал от другата страна на оградата за да плаши хлапетата, които обичаха да ходят по бетонната и основа.

В града, поне от това, което аз си спомням като дете, наричаха чудният и така интересен комплекс „казармите“. Тези „казарми“ всъщност, започват съществуването си като сградите на девическо земеделско-домакинско училище през 40-те години. През 1951 г. новосформираният 21-ви стрелкови полк е настанен в комплекса на бившото училище. Неговото съществуване трае до промените на 1958-1960 г., когато полкът е реорганизиран, и на негово място е създаден 21-ви отделен мотострелкови полк, подчинен на 3-та армия. 21 ОМСП е разформирован през декември 1960 г., предоставяйки войсковата си база на 24-та танкова бригада, създадена през началните месеци на 1961 г. Бригадата става постоянен обитател на военния комплекс в Айтос, и остава такъв, до края на неговото съществуване, което идва през 1998-а година, когато домът на 24-та танкова бригада е преобразен в учебен център за новобранци.

Няколко години по-късно, комплексът напълно затваря вратите си, давайки път на едно постепенно, но сигурно, потъване в разруха и забрава. С минаването на времето, интересът към това място, развил се още през ранните ми години като дете в Айтос, не ме напусна. Напротив – желанието да разгледам останките на миналото и един път завинаги лично да се убедя за съдържанието на света зад оградата, даже се усили след затварянето на поделението. През лятото на 2016-та година, заедно с моите колеги и приятели от Urbex.bg решихме най-после да разследваме останките от славното военно минало на Айтос. Земите на поделение 26200 и 24-та танкова бригада вече отдавна са изоставени. Времето не прощава. Тревите и бурените, които достигат над човешки ръст, почти изцяло крият някога така-внушителните сгради. Очевидно е, че постройките скоро ще поддадат под непрестанния натиск на елементите, и въпреки разрухата, аз се радвам, че най-после имах възможност да надникна зад прословутата ограда, преди времето да погребе спомените изцяло.   

Нека снимките разкажат какво открихме от другата страна:    

[ Източник за информация относно историята на 24-та танкова бригада: 
http://pehota-bg.start.bg/24-%D1%82%D0%B0+%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0-19230 ]

 

This entry was posted in Uncategorized.

5 Comments

  1. илко March 1, 2017 at 6:51 pm #

    Аз, служих тук момче през 84-86та година. Трудно разпознах мястото, но някои снимки познах от къде са. Бяха гадни години-изгубени, но все пак спомените са си спомени! Благодаря за шоуто!

    • manol March 2, 2017 at 4:30 am #

      Здравейте, Илко! Благодаря за коментара, и че споделихте малко от Вашите спомени! Радвам се, че снимките са Ви харесали! Поздрав, Манол.

  2. Михалев March 5, 2017 at 2:02 pm #

    малко преди края и аз служих там (91-92 г.) .Всичко което е заснето кипеше от живот. Парковете бяха пълни с машини и хора. Много добре си спомням като “Гръмна” АЕЦа каква паника беше.

  3. zdravko March 5, 2017 at 3:46 pm #

    Страхотна фото-разходка! Някой от кадрите правят препратки към градовете-призраци, напр. Припят, лесно би се заблудил човек ако не е прочел анотацията Ви.
    Разрухата по тези кадри (във философски аспект) дава добра картина на отношенията в обществото ни и отношението ни към всички преди нас.
    Ще продължавам да следя блога Ви, заинтригуван съм.

  4. деду Въсу March 5, 2017 at 7:51 pm #

    … летото на 81’ва… СИГНАЛ имаха концерт у Айтос, но не се състоя… бе умрела Людмила ЖИВКОВА… пред входа на читалището, са видех с мой съученик, който служеше там… аз бех у Горна Оряховица, а в Айтос бех на гости през полагаемата… а ЩИТ-82, са провежда есента около 7/8/9 септември… бех тръгнал да си ‘крадна’ булка’та… 🙂

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*