Това няма да е дълъг разказ, летопис или нещо подобно. Просто искам да споделя състоянието и съдбата на един ценен български обект и натурален ресурс, истински дар от Бог и природата.
На път за село Злати войвода от Сливен, отивайки на посещение при роднини, решихме да се отбием до сливенските минерални бани, които са на път. Буквално до влизането ни в самия обект, аз нямах представа, че баните не работят. Това само по себе си бе голяма изненада за мен – всеки път когато съм минавал покрай баните на път за София от Айтос, съм виждал знака обозначаващ влизането и излизането от техният район, и винаги съм мислел, че те все още функционират. Но още по шокиращо бе самото състояние на сградите, съоръженията и комплексът като цяло.
Всичко е залостено, до голяма степен разбито и разядено от човеците и от елементите, и невероятно жалко, на фона на това което е било “едно време”. Научих от роднини и други хора, които срещхнахме там, че преди години сливенските минерални бани са били едно невероятно място – не само с много ценна лечебна вода, но и с много други екстри, като почивни станции, футболни игрища, санаториуми и детски лагери. Комплексът е бил красив и озеленен, с градинки и площадки, предлагащ богатство от лечебни процедури и занимания за всички.
Един господин, който срещнахме докато се разхождахме наоколо, ни уведоми, че в момента комплексът е собственост на “някакъв богат циганин” на име Сали/Салим(?), който го е купил преди няколко години, но след време се е отказал да го стопанисва. Не мога да потвърдя казаното, но ако наистина е така, от къде на къде такъв ценен, държавен (или поне трябва да е) обект, е за продан, и може да се предоставя на частни лица срещу пари? Да, знам, защото “това е България”, но все пак, въпроса трябва да бъде зададен.
Съжалявам, че нямам снимки за сравнение, може би някой някъде има, за да се види ярко контраста между миналото и настоящето. Наистина е потресаващо. Ще оставя думите дотук, снимките говорят много по ясно от тях!
11 Comments
Хубави снимки. И тъжно за съсипаното място – личи, че е било направено с идея и че е било хубаво място.
Благодаря за коментара, Красимира! Наистина, мястото е било направено с желание. Тъжно, наистина, че сега е само една жалка сянка от това, което е било.
Мисля че тази вода ми крепи здравето – всяка година идвам поне веднъж от другият край на света за да я пия поне за 10 – 15 дни. Преди 6 години бях диагностициран с много сериозни стомашно-чревни проблеми и не вярвах че може да ми помогне когато ми казаха за ней.
Мнго хубави снимки – отразяват точно усещането което изпитва човек посещавайки това място. Миналата година група строители изпратени от Сливенската община обнови сградата с чешмите но това съвсем не е достатъчно. Тази вода няма цена.
Благодаря Ви за коментара, Ангел! Наистина, чувам невероятни отзиви за водата. Като се има предвид изключителните и лечебни свойнства, е още по жалко, че комплексът е в такова състояние и повече хора не могат да се възползват.
Шокирана съм от това,което научих и видях.Тези така известни бани,посещавани от толкова много хора да не работят? :((((((((
Аз също! Наистина, бе ми трудно да повярвам на очите си. Когато места като сливенските бани се намират в такова окаяно състояние, това означава, че май наистина съвсем сме я загазили…
Стана ми тъжно. Това място е свързано със спомени от моето детство. С баба ми редовно ходехме там. В самота баня имаше детски басейн, голям басейн. Съблекалните бяха на два етажа и винаги се налагаше да чакаме, за да се освободят. В отделната кабина имаше кушетка , на която задължително лягах след като се изкъпех. Водата беше минерална. Наливахме си вода за в къщи.
Отпред имаше люлки. Градинки. Зад самага баня имаше почивни станции. Никога не съм влизала в тях. Но самия факт, че винаги чакахме всяка ред , означава, че са били пълни с почиващи. Всяка седмица с баба ми ходехме на тези бани.
А автобуса от Сливен беше на половин час.
От другата страна на пътя имаше дискотека.
Това е една много красива местност около Сливен.
Благодаря Ви за отзивите и за информацията! Интересно ми бе да науча малко повече за това как е изглеждало мястото (особено отвътре!) И природата наоколо наистина е уникална, както казахте. Невероятно красива. Просто, баните са на чудно разположение – перфектно за един такъв комплекс. Но, кой знае дали някога той отново ще възкръсне.
Майка ми работеше повече от 15 години на почивните станции на сливенските минерални бани.Като дете често събота и неделя ходех при нея на работа,тъй като работното и време беше такова,че почиваше и работеше не според традиционните графици на останалите хора. Мястото беше уникално,пълно с живот,хора от цялата страна идваха на задължителни почивки.Имаше всичко и природа,и красив мост над реката, и огромен парк за разходка,и магазини,и изобщо нищо общо с призрака от снимките.Това е което ще е един ден и България-призрак.
Явно е въпрос на избор на инвеститорите защото Старозагорските минерални бани си работят с пълна пара. Жалко за Сливенските.
Изключително тъжно! Аз дори не знаех, че са затворени! Имам мили детски спомени, от когато от училище организираха едноседмичен детски лагер на баните. Беше толкова красиво, аз бях в художествена паралелка в основното училище и през деня докато бяхме на лагера ни водеха до различни красиви местности, за да рисуваме, също така си спомням, че ходихме на детския басейн. Водата в басейна беше минерална и имаше особен цвят, казаха ни, че има лечебни свойства. Спомням си, че имаше много хора, градинки, заведения… снимките много ме натъжиха. Последния път, когато си ходих в Сливен, видях, че са построили мол, чудя се защо никой не инвестира в това красиво природно богатство, което са баните, вместо да строят молове.