Comments on: ОУ “Цанко Церковски” – Черноград

By: manol

manol — Sun, 24 May 2020 05:19:50 +0000

In reply to Bobi.

Здравейте, Боби! Благодаря, че ми писахте. За жалост сте прав за всичко, което споменахте. Наистина, тъжно ми е да виждам разрухата и пустотата в селата на България. Колкото и да обичам да снимам развалини, бих предпочел всичките тези места да са населени, живи и преуспяващи, но, уви – не е така. Дано един ден наистина се сбъднат думите, с които завършихте – да дойде едно ново поколение, което ще промени нещата в положителна посока. И дано дойде пак денят, когато за хората отново ще бъде гордост и радост да живеят на село. Поздрави! -Манол

By: Bobi

Bobi — Sun, 17 May 2020 13:26:20 +0000

Прав сте г-н Манолов, казвам го с много болка в сърцето, нашите села се обезлюдяват и пустеят. Но за това сме виновни всички ние. Село Черноград изглежда толкова красиво, въпреки разрухата. Затова проверих продават ли се къщи или парцели, може да се учудите но има само 1-2 обяви, а цените са непосилни за повечето хора желаещи да се заселят в подобни прекрасни места. На запад има практика, да се раздават стари къши за 1 евро на хора, който са готови да ремонтират и останат да живеят в дадено село. За жалост при нас нищо не се продава, може би защото земята е безценна…дори това училище, което може да бъде ремонтирано и да му се вдъхне нов живот. Че както започнах в началото, ние сме виновни за разрухата и пустата народо психология, че земя не се дава и продава. Но нeка завърша опитимистично, може би новото поколение, ще промени нещо и едно пожелание – все повече хора да забогатеят, за да имат възможност да си купят къща не село.

By: Руска Жечева Кирова

Руска Жечева Кирова — Sun, 29 Jan 2017 21:05:36 +0000

Господин Манолов, върнахте ме назад във времето… Изключително силни фотоси от родното училище!!! Тук учих БУКВИТЕ… Сричах и четях. Пях и танцувах. Моето училище, моите учители!!! Съхранила съм всичко това дълбоко в сърцето си и времето не може да заличи спомените. Майка ми, Вълкана Жечева е записала целия си трудов стаж в това училище и това още повече засилва чувствата ми. Често си ходя до Черноград. Там са родителите ми, там е родния дом…А училището!!!? Училището е част от моя живот и винаги ще го помня!

By: manol

manol — Mon, 11 Jul 2016 09:19:20 +0000

In reply to Галина Николова. Здравейте, Галина. Благодаря, че споделихте Вашата история. Ако може да ми дадете повече информация за книжката, която споменахте, ще Ви бъда благодарен. Ще се радвам да науча малко повече за историята на Черноград. Радвам се на ентусиазма на Вашите синове - трябва да има повече такива млади хора, които се интересуват от историята си и от родният си край! Надежда винаги има! Поздрави от мен, Манол.

By: manol

manol — Mon, 11 Jul 2016 09:15:41 +0000

In reply to Анифе Минкова. Благодаря за това което споделихте, Анифе. Радвам се, че има отзиви от хора, които са учили в това училище. За съжаление, всичко което казахте май е наистина така. Жалко, че не ценим това, което имаме и сме имали.

By: Галина Николова

Галина Николова — Mon, 11 Jul 2016 08:29:14 +0000

А аз съм учила в това училище. Миналото лято влязох в двора с намерение да си припомня географската площадка, местата, където правихме гимнастика, играехме хора. И аз като Вас забелязах отворените врати, и с любопитство и малко страх, влязох вътре. Много тъга предизвика в мен видяното. Бързо започнах да показвам на съпруга ми, къде беше учителската стая, чешмата, стаята за децата от предучилищната възраст с невероятните кукли, малки столчета и синята детска шевна машина…. и още библиотеката на втория етаж и пионерската стая и кабинета по зоология с невероятните сбирки. Много бързо исках да изляза, за да не си причинявам болка. Мога да разказвам много за училището, но не искам. А колкото за Черноград и неговата история има една страхотна книжка написана от две ентусиастки, която доста добре ни запознава с неговото минало, обичаи и хора. Мисля като Вас, че не всичко е загубено. Моите синове познават рода си от Черноград, ходили са моето училище, вземали са книжки от селската библиотека и Черноград е важно място за тях. Така, че надежда има!

By: Анифе Минкова

Анифе Минкова — Sun, 10 Jul 2016 06:57:29 +0000

Аз бях ученичка във това училище беше много хубаво даже госпожа Колева ми беше класен ръководител от 1 до 4 клас всичко беше идеалноо даже перфектно но сега вече нямаме училище нямаме хора във селото жалко е нали на всякъде трева няма ме кмет която да изчисти улиците нямаме държава която да върне младите от друга държава да жалки сме и ние нямаме вина че големите господа си пълнят джобовете а ни е работим за 340 лв на месец много е жалко човек да види своето си училище което е учил 8 години

By: manol

manol — Sun, 10 Jul 2016 05:54:50 +0000

In reply to Цанка Колева. Благодаря Ви за коментара, госпожо Колева! Радвам се, че споделихте малко от историята на това училище. Не знам нищо за него освен това, което видях когато посетих сградата. Не се и съмнявам, че е било прекрасно когато все още е работело. Жалко е да види човек на какво е заприличало сега, наистина!

By: Цанка Колева

Цанка Колева — Sat, 09 Jul 2016 22:03:16 +0000

Работих в това училище от 1996 до неговото закриване през 2008 година,беше не лошо училище със стотина чудесни деца от първи до осми клас ,с директор Ирена Вълчева ,жалко че от него е останал само един призрак,много жалко

By: Цанка Колева

Цанка Колева — Sat, 09 Jul 2016 21:46:41 +0000

Знаете ли аз работих в това училище, от 1996 до неговото закриване през 2008 година То беще закрито по решение на Общински съвет на една от неговите сесии . Много жалко че е останало само руини ,а не беше лошо училище ,беше със стотина прекрасни деца от първи до осми клас с директор Ирена Вълчева Бяхме прекрасен колектив,много е жалко да видиш едно българско училище в този вид,в който е сега това бивше училище,жалко за страна в която съществуват тези училища -призраци ,много жалко!