Зад Оградата (проникване в казармите на Айтос)

Голямата зелена ограда е един от най-ярките спомени от моето детство в Айтос. Простирайки се покрай паветата на „Хаджи Димитър“, тя заемаше почти цялата дължина на една от големите улици на този сравнително малък град. Днес, паветата ги няма, но оградата все още пази тайните на миналото. В онези дни, доколкото можехме да видим през тесните процепи като деца, се откриваше един друг свят със зелени поляни, разнообразни гимнастични съоръжения и препятствия, внущително-извисяващи се сгради, и случайният батко войник, сновейки насам-натам из огромният двор, понякога прилепнал от другата страна на оградата за да плаши хлапетата, които обичаха да ходят по бетонната и основа.

В града, поне от това, което аз си спомням като дете, наричаха чудният и така интересен комплекс „казармите“. Тези „казарми“ всъщност, започват съществуването си като сградите на девическо земеделско-домакинско училище през 40-те години. През 1951 г. новосформираният 21-ви стрелкови полк е настанен в комплекса на бившото училище. Неговото съществуване трае до промените на 1958-1960 г., когато полкът е реорганизиран, и на негово място е създаден 21-ви отделен мотострелкови полк, подчинен на 3-та армия. 21 ОМСП е разформирован през декември 1960 г., предоставяйки войсковата си база на 24-та танкова бригада, създадена през началните месеци на 1961 г. Бригадата става постоянен обитател на военния комплекс в Айтос, и остава такъв, до края на неговото съществуване, което идва през 1998-а година, когато домът на 24-та танкова бригада е преобразен в учебен център за новобранци.

Няколко години по-късно, комплексът напълно затваря вратите си, давайки път на едно постепенно, но сигурно, потъване в разруха и забрава. С минаването на времето, интересът към това място, развил се още през ранните ми години като дете в Айтос, не ме напусна. Напротив – желанието да разгледам останките на миналото и един път завинаги лично да се убедя за съдържанието на света зад оградата, даже се усили след затварянето на поделението. През лятото на 2016-та година, заедно с моите колеги и приятели от Urbex.bg решихме най-после да разследваме останките от славното военно минало на Айтос. Земите на поделение 26200 и 24-та танкова бригада вече отдавна са изоставени. Времето не прощава. Тревите и бурените, които достигат над човешки ръст, почти изцяло крият някога така-внушителните сгради. Очевидно е, че постройките скоро ще поддадат под непрестанния натиск на елементите, и въпреки разрухата, аз се радвам, че най-после имах възможност да надникна зад прословутата ограда, преди времето да погребе спомените изцяло.   

Нека снимките разкажат какво открихме от другата страна:    

[ Източник за информация относно историята на 24-та танкова бригада: 
http://pehota-bg.start.bg/24-%D1%82%D0%B0+%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0-19230 ]

 

This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , , , , , , , , , , , .

8 Comments

  1. илко March 1, 2017 at 6:51 pm #

    Аз, служих тук момче през 84-86та година. Трудно разпознах мястото, но някои снимки познах от къде са. Бяха гадни години-изгубени, но все пак спомените са си спомени! Благодаря за шоуто!

    • manol March 2, 2017 at 4:30 am #

      Здравейте, Илко! Благодаря за коментара, и че споделихте малко от Вашите спомени! Радвам се, че снимките са Ви харесали! Поздрав, Манол.

  2. Михалев March 5, 2017 at 2:02 pm #

    малко преди края и аз служих там (91-92 г.) .Всичко което е заснето кипеше от живот. Парковете бяха пълни с машини и хора. Много добре си спомням като “Гръмна” АЕЦа каква паника беше.

  3. zdravko March 5, 2017 at 3:46 pm #

    Страхотна фото-разходка! Някой от кадрите правят препратки към градовете-призраци, напр. Припят, лесно би се заблудил човек ако не е прочел анотацията Ви.
    Разрухата по тези кадри (във философски аспект) дава добра картина на отношенията в обществото ни и отношението ни към всички преди нас.
    Ще продължавам да следя блога Ви, заинтригуван съм.

  4. деду Въсу March 5, 2017 at 7:51 pm #

    … летото на 81’ва… СИГНАЛ имаха концерт у Айтос, но не се състоя… бе умрела Людмила ЖИВКОВА… пред входа на читалището, са видех с мой съученик, който служеше там… аз бех у Горна Оряховица, а в Айтос бех на гости през полагаемата… а ЩИТ-82, са провежда есента около 7/8/9 септември… бех тръгнал да си ‘крадна’ булка’та… 🙂

  5. Адриан Стоянов January 31, 2019 at 9:49 am #

    Браво, момче!
    Така се прави! Служих тук през 1980-81, бях радист. Познах някои от обектите. Скоро чувах, че пространството на “казармите” в града ще бъде разчистено и ще се освободи за строителство.
    Аз също се вълнувам фотографски и с много мъка (през няколко поредни години) успях да снимам това, което е останало в поделението ми в гр.Карнобат:
    ————————————————————————————-
    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10212265785706409&set=a.10212265785506404&type=3&theater
    ————————————————————————————-
    Поздрави!

  6. Иван Иванов May 12, 2020 at 9:23 pm #

    Служих от есента на 1981 до есента на 1983 в под.26200 Айтос.Свързочна рота под 36290 с командир ст,лейтенант.Тодоров -Митю галфона ,ротен старшина Сотиров и началник на свръзките майор Явашев .Достойни хора за съжаление вече покойници.Командир на поделението беше полк.Ненов но го преместиха после в Бургаската дивизия и го наследи полк.Иванов.Никога няма да забравя Щит 82.Как в края на декември 1981 и началото на януари 1982 вадихме от преспите от едни хижи над едно село Тополица затрупани ученици.Никога няма да забравя старшините Лазаров -Македонеца от хим.склад/Ангелов от телеф.централа/леля Събка от лафката която ни беше като майка /подп.Мандров/ подп.Янчев-Янчо гипса / и още много строги и достойни хора които ни направиха мъже.Г-н Манолов благодаря за снимките макар че познах само 2-3 места от тях .Желая ви много здраве и успехи

    • manol May 24, 2020 at 5:26 am #

      Благодаря ви за съобщението, г-н Иванов. Също и за историите, които споделихте. Въпреки, че тези места сега са в голяма степен мъртви, някога в тях е кипяло живот и те са били сцената за много човешки животи и съдби. Аз лично, не мисля, че е добра идея обекти като поделение 26200 в Айтос да се забравят, и историите им да потъват в забвение. Затова и полагам усилията да се занимавам с такъв тип документална фотография, която много хора не разбират и оценяват. Нядявам се, че един ден и ние българите, като народ, ще бъдем способни да оценяваме наследството на миналото и да го презервираме по подобаващ начин. Даже и ако то е в формата на казарми, поделения и военни обекти. Всичко е ценно, и всяко място има собствена история, която заслужава да бъде предадена и запазена. Бъдете здрав! Поздрави, Манол.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*